Какво представляват вътрешните правила за работната заплата?
Работна заплата представлява паричното измерение на положения труд и е равна на сумата, която работещия се е договорил да получи за работата, която е положил за изпълнение на определена задача.
Трудовото възнаграждение се определя от характера на работата и по-конкретно от:
- изискванията, на които трябва да отговарят работещите, за да заемат длъжността си се отнася до критериите за образование или квалификация;
- равнището на отговорност при изпълнение на дейностите;
- тежестта на работата;
- условията, в които се изпълняват поставените задачи.
Когато се определя размер на трудовото възнаграждение, следва да се вземат предвид всички фактори, от които се влияе. Лицата, които я определят следва да се придържат към:
- правилата и принципите в законодателната уредба в тази сфера;
- задължителните договореностите за работната заплата между правителството и организациите на работниците и служителите, както и на собствениците на бизнеса;
- клаузите за трудовото възнаграждение в колективния договор на фирмата, в случай, че съществува такъв.
Държавата също взима отношение в този процес. Съществуват два вида намеса в определянето на размера на възнаграждението – пряко и косвено. Прекият начин се изразява в:
- определяне на минимален размер на основното възнаграждение
- допълнителни възнаграждения, съгласувани с КТ;
- допълнителни възнаграждения, посочени в нормативната база на правителството;
- средно брутно възнаграждение за задачи и задължения, което са на издръжка от държавния бюджет;
- основно възнаграждение на работещи в организации и органи, които са на издръжка от държавния бюджет;
- регулация на паричните възнаграждения в общински и държавни организации.
На тази основа организациите сами определят и регулират трудовото възнаграждение посредством вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ).
ВПРЗ са база, на която се организират възмездяванията на положения труд съгласно чл. 37 от КТ.
Отговорността на организациите да създават свои вътрешни правила е съгласувано с чл. 23 на Наредбата за договаряне на работната заплата (НДРЗ – обн. ДВ, бр. 55 от 1991 г.,) и с чл. 22 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ – обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.).
Правилата, които се отнасят до определяне и организиране на трудовото възнаграждение във ВПРЗ, се създават от специалисти и се утвърждават от работодателя. Те отговарят на нормативната уредба – КТ, колективни трудови договори, споразумения за парично възнаграждение и други нормативни документи.
Във вътрешните правила за работната заплата се обобщават всички договорки, така че да станат достъпни за разбиране от всички работещи в предприятието и лесни за реализиране. В случай, че има синдикална организация, отговаряща на чл. 37 от КТ, тя може да взима участие в изготвянето на плановете на всички актове, които засягат работните отношения. Работодателят е длъжен да кани синдикалните организации да участват в изготвянето на тези планове и да взимат отношение.
За да не възникват работни спорове по отношение на ВПРЗ, следва в колективните трудови договори да се споразумеят процедурите по тяхното създаване, допълнение и изменение.
В чл. 22, ал. 3 НСОРЗ са упоменати задължителни и незадължителни фактори на вътрешните правила, които могат да се използват като основа за организациите при разработване на определения спектър от вътрешни правила.